Еко таксата за производителите на текстил и обувки е заложена в Закона за управление на отпадъците като една от мерките за реализиране на разширената отговорност на производителя. Тази отговорност е въведена с оглед регулиране на вредното въздействие на продукта през целия му експлоатационен живот и на отпадъка, който остава след неговото използване.
Заплащането на такава такса от самия производител не е нещо ново за страната ни. Задължението досега важеше за автомобилните производители, производителите на масла, електроника, гуми и еднократни опаковки.
Включването на производителите и вносителите на текстил към задължените лица дойде на дневен ред, след като Европейският парламент даде изрична подкрепа за предложените от ЕК регулации относно кръговостта и устойчивостта на текстилните продукти.
Защо се въвеждат еко такси за текстил и как ще се използват тези средства? Самоцелно обременяване на бизнеса и/или крайния потребител ли е мярката или зад нея стоят важни съображения за опазването на околната среда и здравето на човека? Разглеждаме най-важните аспекти по въпроса.
Каква е целта на еко таксата за текстилни изделия
Таксите, за разлика от данъците, се плащат целево – зад всяка такса стои конкретна услуга или дейност, която е свързана с факта, пораждащ задължението.
Текстилната еко такса е предвидена като алтернатива на задължението на производителите да постигат сами нормативно заложените цели за кръговост на текстила относно неговото събиране, гарантиране на повторната му употреба, рециклиране или оползотворяване за енергия.
Това означава че ако производителят не организира самостоятелно изпълнението на тези цели или не е предоставил изпълнението на организация по оползотворяване, следва да заплати съответната продуктова такса за текстилни изделия.
Къде ще отидат средствата от еко такса “текстил”
Основната цел на еко таксата за текстил е да се намали значително количеството текстилен отпадък, завършващ жизнения си цикъл на сметището и едновременно с това да се подпомогне създаването и оперирането на ефективна система за събиране, оползотворяване и рециклиране на текстил.
Стремежът е да се изключат напълно следните методи на нерентабилно управление на отпадъка от текстилни изделия:
- депониране;
- изгаряне без оползотворяване;
- обезвреждане.
Как таксата ще помогне за това? Средствата от нея следва да се използват целево именно за поддържане на система за ефективното управление на отпадъците от текстилни изделия.
Според подкрепените нормативни изменения в приложимата европейска директива, страната ни трябва да осигури разделното събиране на старите текстилни изделия и подготовката им за повторно използване и рециклиране до началото на 2025 г. Тъй като средствата от еко такса “текстил” ще се използват за финансирането на този процес, привеждането им в изпълнение се оказва въпрос на време.
Косвени цели на разширената отговорност и еко таксите
Предвиждането на отговорност на производителя по отношение на отпадъка и въвеждането на алтернативно финансово задължение се разглеждат още като непряк стимул за вкарване на повече ресурси в проучване и иновации.
Крайната цел е да се достигне до засилено производство на рециклируеми текстилни изделия и преход към устойчивост на текстилната индустрия.
Затрудненията към момента са основно при смесените тъкани, които са съставени от повече от един материал, тъй като това е пречка пред ефективното рециклиране на платовете.
Статистиките показват, че е крайно необходимо да се премине към устойчиво производство, гарантиращо рециклируемостта на крайния продукт и да се въведат нови технологии, които обезпечават рециклирането и на платове със смесен състав.
Глобалната цел – преминаване към отговорно производство и потребление
В европейски мащаб потреблението на текстил заема четвърто стъпало в стълбата на факторите, които оказват най-силен ефект върху околната среда и промените в климатичната обстановка. Текстилният производствен сектор се нарежда на трета позиция по използване на земята и разходване на водни ресурси и на пета, според употребата на непроизводни суровини и количество освободени вредни емисии.
На фона на това количеството депониран или изгорен текстилен отпадък е изключително високо, а за следващите 5 години се очаква производствените нужди да се увеличат с повече от 50%.
Преминаването към по-отговорно производство, включващо създаването на текстилни изделия, които подлежат на рециклиране и усилията за вкарване на текстила в кръгов цикъл на повторна употреба ще помогнат за справяне с тези проблеми.
Приоритетното ориентиране на потребителите към употребата на устойчиви текстилни изделия и отговорното отношение към стария текстил, след приключване на неговата лична употреба, са ключови компоненти за постигането на алармиращата глобална цел.
Системата, насочена към постигане на екологична кръговост на текстила следва да осигури на обществото необходимата за отговорно изхвърляне на текстил и обувки материална база под формата на удобни места за разделно събиране.
Тя следва да обезпечи и по-нататъшното управление на отпадъка с приоритет неговата повторна употреба и рециклиране, така че животът на използваните за направата на текстил суровини да бъде съществено удължен. Така ще се ограничи количеството използван в текстилната индустрия първичен ресурс и ще се намали пагубното въздействие на производствената дейност.
Често задавани въпроси
Какво е еко такса за текстилни изделия?
Еко таксата за текстилни изделия е регламентираната продуктова такса по Закона за управление на отпадъците. Тя се дължи от бизнесите, производители на текстилни изделия, които не изпълняват регламентираните в ЗУО задължения и цели, съгласно отговорността за управление на текстилния отпадък по чл. 14 от закона.
Каква е целта на еко таксите за текстил?
Еко таксите за текстил имат за цел да обезпечат постигането на кръговост на текстилните изделия. Средствата се насочват към това да се удължи животът на вложените в продукта материали, да се намали горенето и изхвърлянето на платове на сметищата и да се редуцира употребата на първични суровини в производството.
Може ли да се избегне плащането на еко такса за текстил?
Да, плащането на еко такса за текстил може да се избегне чрез индивидуално изпълнение на задълженията по разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване или чрез избор на колективна система на организация по оползотворяване.