Рециклирането на отпадъци от текстил спомага за запазване на ресурсите и намаляване използването на депата. Участието на обществото е от съществено значение за ефективното рециклиране и следва да се вземат предвид както желанието, така и причините за желанието на обществото да участва и икономическото възприемане на пазара при рециклирането.

• Съществуват различни технологии за рециклиране на текстилни отпадъци – механично рециклиране, термично рециклиране и химическо рециклиране.
• В момента по-малко от 1% от текстилните отпадъци се рециклират в затворен цикъл.
• Рециклирането на текстил до влакна може да се извърши чрез няколко основни подхода, сред които химически или механично.

Текстилните отпадъци като източник от потреблението и домакинствата до скоро се събираха смесено заедно с другите отпадъци от бита. С новите законодателни промени в сферата на управление на отпадъците се възприема подхода на кръгова икономика и разширена отговорност на производителя, при който се въвежда разделното им събиране.

За да преминат към фазата на рециклиране, текстилните отпадъци – включително естествени и синтетични материали, като вълна, коприна, найлон, памук, полиестери и други смеси от материали, е необходимо да се съберат разделно. Това може се осъществи по няколко различни начина: чрез специално разположени контейнери, площадки за събиране на отпадъци от текстил, при организиране на кампании, чрез дарителски центрове, обратно приемане в някои магазини, мобилни екипи и т.н.

Следващата стъпка е процеса на сортиране, който може да бъде ръчен, механичен или автоматичен. Колкото по-правилно и прецизно са сортирани текстилните отпадъци, толкова по-голямо количество от тях могат да бъдат подготвени за повторна употреба. По-долу са изброени примерни стъпки при сортирането, които могат да се предприемат, при подготвяне на текстилни артикули за повторна употреба:

• Първата стъпка е т.нар. предварително сортиране – това е отделянето на текстил, подходящ за повторна употреба, от текстил с по-ниско качество и остатъчни материали. Процесът на предварително сортиране също така цели премахване на всички нетекстилни компоненти (примеси) от смесените събрани продукти и отделяне на текстила за повторна употреба от този, който не е годен за това;
• Следващата фаза е фино сортиране и има за цел да се отдели текстила втора ръка с определени качества за последващ маркетинг (въз основа на плата, марката, състоянието на стоката и търсенето на пазара);
• Подготовката за повторна употреба изисква всяко отделно парче използван текстил да се проверява ръчно и да се оценява от сортиращ експерт.

За фракции, които не могат да бъдат използвани повторно, сортиращата компания гарантира, че те са правилно оползотворени в подходящи процеси (например рециклиране или термично оползотворяване).

Съществуват няколко различни вида технологии за рециклиране на текстилни отпадъци, включително механично рециклиране, термично рециклиране и химическо рециклиране. В момента обаче по-малко от 1% от текстилните отпадъци се рециклират в затворен цикъл. Рециклирането на текстил до влакна може да се извърши чрез няколко основни подхода, сред които химически или механично.

Рециклирането по химичен начин във влакна включва различни процеси, при които на молекулно ниво се правят промени в текстилните влакна чрез химическа обработка, за да се образуват рециклирани влакна, прежда и текстил. Този метод е значително по-скъп и все още съществуват множество незавършени проекти в тази сфера и са необходими повече иновации и разработки. Химичното рециклиране на памучни текстилни отпадъци във вискозни влакна например използва вискозен процес, известен от целулозно-хартиената промишленост. Освен това, много технологии се нуждаят от смеси от полиестер-памук и полиестерни влакна. Днес рециклираните полиестерни влакна на пазара са от рециклиран полиестер от PET бутилки до полиестерни текстилни влакна за индустрията.

Механичният подход обикновено включва процеси като рязане на текстила и развлачването му във влакна, които могат да се смесят с естествени влакна за производство на различни тъкани. При този подход рециклираните влакна са подходящи за влагане в автомобилната индустрия, строителната индустрия – например, за производство на различни шумоизолационни панели, пълнеж на възглавници и матраци и др. На практика процесът представлява разнищване на дадена тъкан до влакна чрез рязане, шредиране (намаляване на размера от големи парчета до малки парчета) и други механични процеси. Циповете и копчетата се отстраняват предварително. Крайният продукт се предава на различни видове индустрии.

Механичното рециклиране е най-често използваният процес, при който текстилните отпадъци се обработват механично и след това се предат до прежди, които да се използват при производството на нов текстил.

Системата със затворен цикъл е тази, при която продуктите се проектират, произвеждат, използват и обработват така, че да циркулират в обществото възможно най-дълго, с максимална използваемост, минимални неблагоприятни въздействия върху околната среда, минимално образуване на отпадъци и с най-ефективно използване на вода, енергия и други ресурси през целия им жизнен цикъл. Това включва рециклиране на отпадъци обратно в производствените системи, както и направата на продуктите за многократна употреба или ремонтиране. Обикновено този процес се прави от компании, които събират отпадъчни облекла и регенерират влакна, които използват в новите произвеждани от тях облекла, като имат ясна икономическа, социална и екологична печалба.

При системите с отворен цикъл на рециклиране, изходните материали и влакна се предават на различни индустрии за производство на нови материали като: матраци, шумоизолационни панели и др.